Полезна информация

Границите на Германия

Федерална Република Германия се намира в централна Европа и граничи на север с Дания, на североизток с Полша, на изток с Чехия, на югоизток с Австрия, на юг с Швейцария, на югозапад с Франция, на запад – с Люксембург и Белгия, на северозапад с Холандия.

Провинциите на Германия

Федерална Република Германия се състои от 16 провинции. Това са Баден-Вюртемберг със столица Щутгарт, Байерн със столица Мюнхен, Берлин, Бранденбург със столица Потсдам, Бремен със столица Бремен, Хамбург, Ессен със столица Висбаден, Мекленбург-Предна Померания със столица Шверин, Долна Саксония със столица Хановер, Северен Рейн-Вестфалия със столица Дюселдорф, Рейнланд-Пфалц със столица Майнц, Заарланд със столица Заарбрюкен, Саксония със столица Дрезден, Саксония-Анхалт със столица Магдебург, Шлезвиг-Холщайн със столица Кил, Тюрингия със столица Ерфурт.

Климат

Германия принадлежи към умерената климатична зона на Централна Европа и се намира в преходния район между морския климат на Западна Европа и континенталния климат на Източна Европа. Климатът в Германия е повлиян и от течението Гълфстрийм, което прави климатичните показатели нетипично меки. Най-ниската измерена някога температура в Германия е -45.9 градуса по Целзий, тя е регистрирана на 24 Декември 2001 година при Фунтензее. Най-високата до момента температура е 40.3 градуса по Целзий и е измерена на 8 август 2003 в Карлсруе, както и на 13 август във Фрайбург в Брайсгау.

Население

В началото на 2008 година в Германия живеят 82.217.800 жители на площ от 357.104 кв.км. С тези показатели страната се причислява към най-гъсто населените страни в света. Около 75 милиона души (91 процента) са немски граждани. От тях около 7 милиона жители имат миграционен произход, което означава:
- „изселници”, респективно късно изселили се хора от немски произход, от които повечето (51 процента) произхождат от държави от бившия Съветски съюз, наричани разговорно „руски немци” и от Полша (34 процента). Между 1950 и 2002 това са били общо 4.3 милиона души, или
- родени в страната или пребиваващи от дълго време в Германия някогашни изселници, които след обединението са получили немско гражданство.

От гражданите с изцяло чужда принадлежност най-голямата група представляват турските граждани с 1.713.551 души. Останалите са предимно граждани на Европейската общност (2.1 милиона). С най-голям дял са италианците (528.318), поляците (384.808) и гърците (294.891). Делът на европейските граждани от нечленуващи в ЕС страни (3.2 милиона) е формиран от миграцията на граждани на бивша Югославия (1.0 милиона; от тях мнозинството е формирано от етнически сърби – 600.000 на брой) и от граждани на страните от бившия Съветски съюз, чийто брой се увеличава през 90-те години. През 2007 година 113.030 човека получават немско гражданство.

Религии

По-голямата част от немските граждани принадлежат към християнските вероизповедания: римокатолическа църква (31.0 процента – преобладаваща в Западна и Южна Германия), евангелистка църква в Германия (Лутеранци, реформисти и обединени – 30.2 процента, преобладаваща в Северна Германия), ортодоксална църква и източни църкви – общо 3 процента, неаполитанска църква 0.46 процента, свидетели на Йехова – 0.2 процента, и малък дял привърженици на християнските свободни църкви.

Празници

Една от най-големите туристически атракции е Октоберфест, който се провежда в Мюнхен. Значими празненства са и Фестивалът в Кьолн, Нощта на Заговезни в Майнц и Швабско-алеманските Заговезни. В Хановер ежегодно се провежда най-големият празник– състезание по стрелба в света.

Килската седмица – провеждана от 19 век ветроходна регата – е най-голямото спортно събитие в гребането в света и в същото време най-големият летен празник в Северна Европа.

Националният празник е Денят на обединението на Германия на 3 Октомври. Това е единственият определен от държавата празничен ден. Всички останали празници се определят по усмотрение на отделните провинции. Има още 8 други дни, които са празници в 16-те провинции: с християнска тематика са: Разпети петък, Велик понеделник, Възнесение Христово, Възнесение и два коледни. Без християнска тематика са Нова година и Денят на труда.
Заедно с всички недели, празничните дни служат за „Дни за почивка и душевно извисяване”.

Кандидатствай